В Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ има хора, чиято отговорност към работата ги превръща в истински изследователи и творци. Те обикновено изпълняват своите задължения по най-добрия начин и проявяват креативност и иновативност във всяка ситуация. Един от тези примери е колегата д.ик.н.инж. Любомир Пашов, началник на отдел Финансови дейности и административно правни услуги (ФДАПО) към ТД ‚Държавен резерв“ гр. Варна, който неотдавна издаде монография, посветена на управлението на кризи при бедствия и аварии.
Монографията е озаглавена „Управление на кризи при бедствия и аварии. Добри практики и оценка на риска при наводнения“. Тя е резултат от години на изследвания, опит и анализ на различни кризисни ситуации и управленски методи. За какво всъщност става дума разказва самият Любомир Пашов.
- Как се роди идеята за тази книга?
Идеята за написването на монографията „Управление на кризи при бедствия и аварии. Добри практики и оценка на риска при наводнения“ възникна през февруари 2012 г.
Спомням си, че тогава валяха обилни дъждове на територията на община Шумен. Падналият дъжд за 24 ч. беше около 100-120 л. / кв. м. Тогава изпълнявах длъжността Директор на дирекция „Устройства на територията, строителство и екология“ на община Шумен. Като участник в щаба на община Шумен по бедствия и аварии , обикалях по поречието на р. Камчия, за да следя нивото на речния поток в речното корито и повишаване нивото на потока на същата. Имаше голяма вероятност по скалата за определяне на риска, който беше около втора степен от преливане на язовир Тича. На места беше залят пътя Шумен – Велики Преслав, в участъка до село Хан Крум. В югоизточната част на община Шумен, р. Камчия беше излязла от коритото и бяха залети в източната част, части от селата Ивански и Бял бряг. Имаше нарушена пътна инфраструктура.
- Разкажете за най-важните акценти в книгата.
Изследването е посветено на политиките по отношение работата на изпълнителната власт в Република България, за своевременно реагиране при природни бедствия като обилни снеговалежи, наводнения, свлачищни процеси и др., които нанасят значителни поражения на стопански, жилищни и инфраструктурни обекти. Изследването е на база на детайлното изследване и анализ на методите и добрите практики, свързани с политиката за сигурност в България, по отношение овладяването на кризи, предизвикани от природни бедствия. В монографията са засегнати въпросите по анализа на проблемите с риска при бедствия и аварии. Извършен е анализ на рисковите фактори по отношение геостратегическото разположение и климатичните условия в Република България. Разгледани са въпросите по анализа на модела за оценка на защитата на критичната инфраструктура от наводнения и природни бедствия. На следващо място, посочени са добрите практики при наводнения на страните от ЕС, като Германия, Чехия, Словения. Накрая, в заключителната част на монографията, е посочен и модел за прилагането на ефективни политики при управление на кризи, съчетани с модела за координиране на единната спасителна система при природни бедствия.
- Можем ли да определим книгата като ръководство или наръчник за реакция при бедствия и аварии?
Бих казал скромно, в някои отношения, да. Например, при планиране дейностите на защитата на критичната инфраструктура, както и планирането на мероприятията по укрепване на уязвимостите, с цел минимизиране на риска. Следователно, тук е важно да посочим, че плановете по отношение ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, е необходимо да включват следните въпроси и изисквания:
⮚ Запознаване с обстановката
⮚ Организиране на защитата, в зависимост от нивото на управление на защитата на критичната инфраструктура
⮚ Осигуряване на необходимите средства за поддържане на критичната инфраструктура
⮚ Управление на кризата, като в тази си част, в плана се оказва реда за оповестяване, докладване на обстановката и вземане на решение , с цел повишаване сигурността на населението и запазването на неговия живот и здраве, запазване на инфраструктурата и културните ценности.
- Кои са най-съществените изводи в книгата?
Като изводи можем да посочим, че е необходимо провеждането на превантивни дейности, по отношение определяне на вероятностите от риск при природни бедствия и аварии. На следващо място е важно да отбележим, че е необходимо оптимизиране, разпределението на материалните запаси , в частност складовите бази , които да са на достатъчно отдалечени разстояния от заливните райони. Следователно, готовността на институциите трябва да е на такова ниво, за да може да се осигури и освобождаването на материални запаси за решаване на кризите, възникнали при бедствия и аварии. Освобождаването и осигуряването на материални запаси има за цел поддържането и работоспособността на системите, които са част от критичната инфраструктура.
- Как се управляват ефективно кризи и бедствия на практика?
Ефективността при управлението на кризи в голяма степен зависи от сигурността на системата и средата, в която работи тя. Какво искам да кажа с това, е че ефективно се управляват кризи, когато имаш хора със знания, придобити умения, възможности да вземат решения в екстремални условия, опит и всеотдайна работа. Естествено, при спазване на нормативните документи, утвърдените планове и разчети.
- Да очакваме ли нови заглавия от Вас?
От година работя по въпросите за управлението на проекти, по възстановяване на дейностите на критичната инфраструктура след кризи, възникнали от природни бедствия и аварии.
Накрая, моля да разкажете за кризите и бедствията, с които сте се сблъсквали в работата си в ДА ДРВВЗ и как сте овладявали последствията?
Може би, това е Ковид пандемията, когато изпълнявахме задачи по развръщането на временни пунктове за прием на засегнати от пандемията хора в гр. Варна и гр. Русе. Тази дейност беше свързана с ограничен личен състав по изпълнението на поставените задачи, в условията на ограничение за движение към пунктовете за развръщане, както и обратно – към нашите складови бази.
